Обща характеристика на леката атлетика
Базата на всяка спортна подготовка
„Атлетика”
означава „борба”, „състезание”, „двубой”, „надхвърляне”, надбягване” (от
гръцката дума „атлос”). Названието „лека атлетика” има условен характер –
породено от свободата и лекотата, с която се изпълняват лекоатлетическите
упражнения, както и за разграничаване от „тежката атлетика”. За първи път
термина атлетика със съвременно значение срещаме в Англия през 1806 г. (Проф.
Ст.Стойков труд)
Дисциплините в леката атлетика са естествено приложни упражнения, чието
системно практикуване спомага за комплексното развитие на физическите качества
и обогатяване на двигателната култура на децата. Характерът на упражненията
позволява тяхното дозиране в съотвествие с възможностите на занимаващите се.
Ходенето с различна дължина и скорост спомага за
подобряването на сърдечно съдовата система и дихателната система.
Бягането предавява по големи изисквания към организма, натоварва всички мускулни групи, оказва формиращо въздействие върху дихателна, сърдечно съдова и нервна система, спомага за подобряване на обмяната на веществата. Чрез бягането с различна скорост се възпитава умението за степенуване на усилията, за разумно изразходване и разпределение на силите, за автоматизиране на двигателните действия, възпитават се радица морално-волеви качества.
Скоковете спомагат за
укрепване на скелетната мускулатура и ставните връзки, изграждат у занимаващите
се умение за концентрация на усилията, за управление на движенията във времето
и пространството. Те са отлично средство за развитие на бързината и взривната
сила.
Характерно за хвърлянията е активното участие на голям брой мускулни групи: на краката, на тялото, на раменния пояс и на ръцете. Чрез хвърлянията се развива взривна сила, точна съгласуваност на движенията, умение за максимална концентрация на усилията.