menu close menu

Тенис секция

          

Физиология на спорта

       Характеристика на двигателната дейност в тениса


        Всяка спортна дисциплина следва да бъде анализирана по отношение на специфичните ѝ енергетични изисквания. Това позволява целенасочено трениране на онези енергийно-обезпечаващи системи, които осигуряват оптимална метаболитна и физиологична адаптация на организма на състезателя. Основно правило е, че повишеният капацитет за енергийно обезпечаване директно води до подобряване на спортните постижения.
Тенисът е спорт с комплексна двигателна активност, притежаваща смесена (циклично-ациклична) двигателна структура и интервално-променлив характер. Енергоосигуряването се реализира чрез аеробни и анаеробни (главно гликолитични) механизми. Натоварването се характеризира с висока обемност и интензивност, като двигателните действия са със скоростно-силов профил и изключително голяма вариативност, продължаващи в условия на компенсирана умора.

Компенсирана (или скрита) умора – състояние, при което ефективността на изпълнението се запазва за определен период, благодарение на преразпределение на усилията. По-силните звена в моторната верига компенсират временния спад в капацитета на по-слабите.

         Целта на спортната подготовка при тенисистите е развитието на скоростно-силова издръжливост и ефективна регулация на движенията, изградени върху широка аеробна основа. Това създава условия за устойчиво представяне при висока интензивност и повишава възможностите за бързо възстановяване между отделните игрови епизоди.  




Тенис

Периодизация и цикли в тренировъчния процес


 Периодизация

Всеки тенисист, който си поставя високи цели, трябва да разбира важността и значението на периодизацията.


Какво е периодизация?


Периодизацията представлява дългосрочен тренировъчен план, създаден с цел да оптимизира подготовката и да даде възможност на състезателя да достига и поддържа върхова спортна форма в най-важните състезателни периоди.

✅ Защо е необходима?


Периодизацията:
  • Намалява риска от претрениране.
  • Предпазва от недотрениране.
  • Намалява вероятността от травми.
  • Осигурява пиково спортно състояние в ключовите моменти от състезателния календар.


Основни принципи на периодизацията

Периодизацията се изгражда на основата на няколко ключови тренировъчни принципа:


Адаптация – Процес, чрез който организмът се приспособява към физическите натоварвания, като става по-устойчив и ефективен.


Честота – Брой тренировки в даден период. Регулира се според етапа от подготовката – колко често и колко дни подред да се тренира, както и колко пъти дневно.


Интензивност – Отнася се до натоварването в тренировките. Това включва тежестите, скоростта на изпълнение и процента от максималните възможности на състезателя.


Специфичност – Колко близка е тренировката до състезателните условия. С приближаване на състезанията, тренировките стават все по-специфични.


Разнообразие – Промяна на тренировъчните методи, упражнения и партньори. Поддържа мотивацията и активира различни двигателни и психофизиологични качества.


Възстановяване – Задължителна част от подготовката. Почивката (пасивна и активна) позволява на тялото да се адаптира и подготви за нови тренировъчни натоварвания.


Забележка: Върхова форма може да се поддържа 2–3 седмици, като обикновено е реалистично да се постигнат 3–5 такива цикъла годишно.


       Работен план – Приложение

Изготвяне на 12-месечен календар с турнирите.

Определяне на основните състезателни периоди и планиране на върховата форма спрямо тях.

Изграждане на основен тренировъчен цикъл, разделен на макро-, мезо- и микроцикли.

Фази на подготовката:

Подготвителна фаза

Предсъстезателна фаза – влизане във форма

Състезателна фаза – поддържане на формата

След състезателна фаза – активна почивка и възстановяване

Конкретни приложения и насоки по фази.

Разработване на методика за достигане и поддържане на спортна форма.

Работа на функционално ниво (физиологична подготовка).

Работа на техническо ниво (умения и техника).







         ГЕНЕРАЛНА ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА ФИЗИЧЕСКОТО ИЗГРАЖДАНЕ ПО ВЪЗРАСТИ

(по ITF Advanced Coaching Manual)

Кондиционни компоненти и възрастови насоки:

1. Максимална сила (Maximal Strength):
Развитието на максималната сила започва да се акцентира след 8-годишна възраст. При децата на възраст 8–10 години се въвежда начално натоварване (ниво 1). След това, в периода 10–14 години, се наблюдава повишена способност за развитие на сила (нива 2 и 3). Този период е подходящ за включване на упражнения с относителна интензивност, особено с работа със собствено тегло. След 14 години нивото остава стабилно (3), което показва добра готовност за по-сериозна силова подготовка.
2. Експлозивна сила (Explosive Strength):
Този капацитет започва да се развива от 8-годишна възраст (ниво 1). От 10 до 14 години се повишава прогресивно (нива 2 и 3), което е важен период за развитие чрез скокове, спринтове и метания. След 14 години има отбелязана пауза (–), което може да е сигнал, че основата е поставена и акцентът се измества към други качества или към поддържане.
3. Силова издръжливост (Strength Endurance):
Започва от 8 години с начален етап (ниво 1), развива се интензивно в периода 10–14 години (нива 2 и 3), а от 14 до 16 години остава стабилна (ниво 3). Това е важен компонент за спортове, изискващи продължителна активност с натоварване.
4. Аеробна издръжливост (Aerobic Endurance):
Може да започне още от 5–8 години (ниво 1). Прогресията е плавна – от 8 до 14 години се поддържа умерено ниво (1 и 2), като при 14–16 години достига ниво 3. След това се наблюдава пауза (–), което може да се тълкува като стабилизиране на капацитета.
5. Анаеробна издръжливост (Anaerobic Endurance):
Започва по-късно – от 8 години (ниво 1), развива се бързо между 10 и 14 години (нива 2 и 3), и се стабилизира на високо ниво след това. Този период е критичен за развиване на спринтови възможности и кратки интензивни натоварвания.
6. Реакция и скорост (Reaction and Speed):
Много ранно развиваемо качество – още от 5–8 години (ниво 1), с постепенно увеличаване до ниво 3 към 14 години. Тъй като скоростта и рефлексите се формират в ранна възраст, ранната работа по тях е от ключово значение.


7. Гъвкавост (Flexibility):
Отлично развиваема в ранна възраст – още от 5 години (ниво 2). Запазва се относително високо ниво (2–3) до 14 години, след което няма данни за по-нататъшна промяна, което отразява естественото намаляване на адаптивността с възрастта.


8. Координация (Coordination):
Много важно качество за детска възраст. Започва от ниво 1 при 5–8 години, повишава се до ниво 3 още до 10–12 години, и се запазва на това ниво до 14 години. Това показва, че основната координационна база се създава още в началните години на подготовка.


Мнение:
Таблицата добре отразява принципа на чувствителните периоди в детско-юношеското развитие. Очевидно е, че ранната детска възраст (5–10 години) е най-подходяща за развитие на скорост, гъвкавост и координация, докато пубертетният период (12–16 години) е златен прозорец за сила и издръжливост. Разбирането и спазването на тези периоди е ключово за ефективното планиране на тренировъчния процес.     

Обяснения на скалата:
1 = Начало на трениране – леки, базови занимания (прибл. 1–2 пъти седмично)


2 = Развитие – увеличена тренировъчна честота и интензивност (прибл. 2–4 пъти седмично)


3 = Високо тренировъчно ниво – структурирана работа с висока интензивност и честота (4+ пъти седмично)


– = Поддържане – прогресивно поддържане на нивото, без целенасочено увеличаване


Общи насоки:

  • Развитието на физическите качества трябва да бъде възрастово специфично и съобразено с етапите на биологично съзряване.

  • Основен приоритет в ранна възраст (5–12 г.) са координацията, гъвкавостта и скоростта на реакция, като основа за по-нататъшно физическо развитие.

  • В средна възраст (12–16 г.) се развиват силата, аеробната и анаеробната издръжливост, при спазване на принципите за безопасност.

  • В по-късните етапи (16+ г.) се въвежда максимална сила, експлозивност и специфична издръжливост, в тясна връзка с игровите изисквания и състезателната натовареност.






Тенис – ключова статистика


1. Продължителност и натоварване


  • Един мач може да трае от 30 минути до 3–6 часа.
  • В хода на мача се изпълняват над 1 100 удара и се пробягват над 3 600 метра.

2. Максимален брой геймове

  • При формат с 3 сета: до 36 гейма.
  • При формат с 5 сета: до 65 гейма.

3. Направления на движение (в проценти)


  • Движение напред: 19,8% (бавно покритие)
  • Движение назад: 10,6% (бавно покритие)
  • Наляво: 17% (бързо покритие), 34,2% (бавно)
  • Надясно: 14,8% (бързо), 36,3% (бавно)
  • Напред-наляво: 19,4% (бързо)
  • Напред-надясно: 20,6% (бързо)
  • Назад-наляво / назад-надясно / по дъга: без конкретни данни
  • Останали движения: 27,7%

4. Изминато разстояние в мач


Бързо покритие:
  • За един удар: средно 5,9 ± 1,0 м (максимум 17 м)
  • В един гейм: средно 63,6 ± 15,8 м (максимум 213 м)
  • В един сет: средно 642,9 ± 148,5 м (максимум 818 м)
  • Бавно покритие:
  • За един удар: също 5,9 ± 1,0 м (максимум 19 м)
  • В един гейм: средно 99,3 ± 15,1 м (максимум 262 м)
  • В един сет: средно 1 113,8 ± 344,5 м (максимум 1 802 м)
  • При 5-сетов мач: между 13 000 и 17 000 м

5. Време за игра и почивка


  • Разиграване на точка: от 1–3 сек. до 10–20 сек.
  • Почивка между точките: 20–30 сек.
  • Почивка между геймовете: 90 сек.

6. Физиологично натоварване (ЧСС – сърдечен пулс)


При мъже:

  • Минимална ЧСС: 131 удара/мин (± 5,3)
  • Средна ЧСС: 165 удара/мин (± 8,0)
  • Максимална ЧСС: 202 удара/мин
  • ЧСС в пауза: 135 удара/мин (± 7,4)
  • Относителна ЧСС (средна спрямо макс.): 85,8%
  • Общ брой сърдечни удари за мач: около 16 800 (± 2 042)
  • Загуба на тегло: между 1,5 и 3,0 кг

При жени:

  • Минимална ЧСС: 134 удара/мин (± 15,5)
  • Средна ЧСС: 173 удара/мин (± 4,9)
  • Максимална ЧСС: 203 удара/мин
  • ЧСС в пауза: 141 удара/мин (± 6,8)
  • Относителна ЧСС: 83,1%
  • Общ брой сърдечни удари: около 15 572 (± 4 437)
  • Загуба на тегло: между 0,8 и 2,0 кг

7. Характер на натоварването според ЧСС

  • При мъжете: около 30% от времето се играе в аеробни условия (ЧСС до 150 уд./мин.), а 13% – в анаеробни (над 180 уд./мин.)

  • При жените: 20% аеробно и 29% анаеробно натоварване, тоест почти двойно по-интензивно в анаеробен режим спрямо мъжете

8. Видове промени в ЧСС по време на мач

  • Повишаване на ЧСС с увеличаване на темпото и продължителността на разиграванията
  • Повишаване на ЧСС от психическо напрежение, дори при ниско темпо
  • Снижаване на ЧСС при спад на интензивността
  • Повишаване на ЧСС към края на мача при стабилна игра

9. Разпределение на движенията

  • Напред: 47%
  • Странично: 48%
  • Назад: 5%

10. Енергийни системи в тениса

  • Алактатен анаеробен механизъм – около 70% от натоварването
  • Включва бързите мускулни влакна (тип II), използва креатинфосфат за ресинтеза на АТФ
  • Лактатен анаеробен механизъм – около 20%
  • Отново мускули тип II, но с ресинтеза от глюкоза/гликоген
  • Аеробен механизъм – около 10%
  • Основно бавни мускулни влакна (тип I), използва глюкоза, мазнини и белтъци

Възстановяване на алактатния кислороден дълг:


  • За 20 сек. се възстановяват ~50% от АТФ
  • За 40 сек. – 75%
  • За 60 сек. – 87%

11. Калориен разход

Среден енергоразход на ден:

  • Мъже: 4 500 – 5 500 kcal
  • Жени: 4 000 – 4 500 kcal
  • Разход за 1 час тенис: приблизително 430 kcal






    


 Кондиционна подготовка в тениса: 

Компоненти по значение и йерархия


      I. Водещи двигателни качества
(директно свързани с постигане на резултат в тенисa – приоритетни за развитието)


     1. Пъргавина (Agility)

       Основата на движението по корта.

        Критично качество в тениса – непрекъсната смяна на посока, ускоряване и спиране в кратък интервал.

Смяна на посоката с контрол (cutting, shuffle, crossover)


Начални движения от готова позиция


Адаптация при неочаквани ситуации

        Позволява ефективно покриване на корта и стабилност при преход между удари.

 

 

2. Бързина (Скорост)


        Определя времето за достигане до топката, както и реакцията след удара.


Реакционна бързина – при подаване, отскачане, смяна на посока


Моторна бързина – кратки спринтове (5–10 м)


Скоростна издръжливост – при интензивни, повтарящи се разигравания


         Високата скорост позволява проактивна игра.


 

3. Мощ (Power)


         Изисква се за сервиса, форхенд/бекхенд удари, смаш и контри.


Взривна сила в краката (за оттласкване и старт)


Ротационна мощ (торс, ядро)


Контрол в горна част на тялото – рамо, предмишница, китка


     Позволява атакуващ стил, генериране на темпо и дълбочина в удара.


 
II. Основни подпомагащи качества
(формират основата за развитие на водещите)


4. Координация


       Изключително важна в тениса – синхрон между тяло, очи и ракета.


Ръка–око координация


Координация при движение + удар


Тайминг на изпълнението


       Доброто владеене на техниката зависи от високата координация.


 

5. Сила


Осигурява стабилност, устойчивост и ефективност при многократни действия.


Функционална сила – стабилизация, динамика


Ротационна сила – важна за удари с тяло


Силова издръжливост – поддържане на качество на удара в края на мача


      Силата е основа за мощта, но без доминация над техниката.


 

6. Издръжливост


Способност за поддържане на високо ниво на игра през целия мач.


Анаеробна алактатна (къси разигравания)


Анаеробна лактатна (дълги точки, тайбрекове)


Аеробна (възстановяване между геймове и сетове)


      Позволява запазване на концентрация и техническа прецизност.


 
III. Спомагателни и превантивни качества


(подпомагат техника, безопасност и ефективност)


7. Баланс


Контрол върху центъра на тежестта при движение и удар.


Статичен баланс – контролирана стойка при удар


Динамичен баланс – устойчивост при движение и спиране


        Изключително важен при бързи преходи и завършващи удари.


 
8. Гъвкавост


Подвижност в рамене, гръб, таз – за свободна и ефективна техника.


Динамична (загряване)


Статична (разтягане след тренировка)


Ротационна (гръб, раменен пояс)


        Подобрява амплитудата на движение и намалява риска от травми.

 
9. Ловкост


Бърза, интелигентна и ефективна реакция на игрова ситуация.


Адаптивна моторика


Бързо мислене + точно движение


Ефективност в ограничено време


       Често се припокрива с пъргавина и координация, но с акцент върху резултата.

   

 

✅ Обобщена йерархия на кондиционните качества в тениса


1 Пъргавина - Заради високата динамика и постоянна смяна на посоката


2 Бързина - Кратки спринтове, реакция и ефективност при разигравания


3 Мощ - Генерира сила в ударите и сервиса


4 Координация - Влияе пряко върху техниката и времето на контакт


5 Сила - Стабилност и основа за експлозивност


6 Издръжливост - Поддържа концентрация и интензивност през целия мач


7 Баланс - Контрол при ускорения, спирания и удари в движение


8 Гъвкавост - Предпазва от травми и подпомага мобилността


9 Ловкост - Адаптация към непредвидими ситуации

 Заключение


     В тениса кондиционната подготовка трябва да следва стратегически йерархичен модел, съобразен със спецификата на играта, възрастта на състезателя и етапа от подготовката. Системното и приоритетно развитие на пъргавина, бързина и мощ в контекста на добра техника и стабилна координация изгражда профил на успешен съвременен тенисист.






Кондиционната тренировка в тениса – вреда или полза?

    Авторска позиция, публикувана в списание „Форхенд“, 1997 г.
(По повод изказвания на водещ треньор по тенис в началото на моята кариера)


Какво е „кондиция“ и какво представлява кондиционната тренировка?

В спортната практика терминът „кондиция“ се утвърди със значение на физическа подготвеност – изграждане и поддържане на основните физически качества: бързина, сила и издръжливост. Именно върху тях се фокусира кондиционната тренировка – целенасочено повишаване, моделиране и прилагане на тези качества в контекста на съвременния тенис, който изисква все по-висока динамика, издръжливост и скорост.

Чрез използването на средства от леката атлетика и съвременната фитнес методика, много тенисисти – както в чужбина, така и у нас – показаха на практика, че част от своя напредък и усъвършенстване дължат именно на добре структурирана кондиционна подготовка.


Скептицизмът към кондицията в тениса

Въпреки това, немалко треньори у нас остават скептични и на практика отхвърлят тази съществена част от подготовката на състезателите. Според тях, кондиционните методи могат да бъдат напълно заменени от упражнения, прилагани само на корта – под формата на специфична тенис тренировка. Но дали това е вярно?


Физиологичен поглед: стрес и адаптация

Всяка спортна дейност действа като специфичен дразнител върху организма. Тренировъчният ефект възниква като отговор на стреса, породен от натоварванията. Именно чрез тази биологична адаптация тялото повишава нивото си на подготвеност.

Кондиционната тренировка действа като неспецифичен, но необходим дразнител в рамките на спортната подготовка. Когато доминира само тенис натоварването, тялото се адаптира в рамките на познатото. За да се създаде пълен тренировъчен стрес, е необходим и нов стимул – именно това е ролята на кондиционната тренировка.
Нейният принос не е просто допълнителен – тя:
изгражда нови съпротивителни механизми,
подпомага цялостната адаптация,
има дълготраен физиологичен ефект.



Заключение

Кондиционната подготовка има своето пълноправно място в тренировъчния процес – наред със специфичната тенис тренировка. Нейната роля е ключова, особено в определени периоди от годишния цикъл.
Отричането на нуждата от специализирана кондиционна подготовка в тениса е показател за неразбиране на съвременните тенденции и принципи на спортната наука.
София, 1997 г.